„Познанието за процесите в основата на нещата още отрано определи отношението ми към света. В същината си то още в детството ми беше такова, каквото е и сега. Като дете се чувствах самотен, както съм и днес, защото разбирах и подозирах съществуването на неща, които останалите вероятно не знаят, и за които повечето не искат да знаят. Но самотата не идваше от липсата на хора, а от невъзможността да споделям нещата, които смятах за важни, но които другите смятаха за неуместни. Самотата започна още от преживяването на ранните ми сънища, но тя достигна връхната си точка, докато работех върху несъзнаваното. Ако човек знае повече отдругите, той е самотен. Но самотата не е непременно в противовес на общността, защото никой не е така чувствителен към нея, както самотният, а общността процъфтява единствено там, където всеки индивидуален член запазва своята индивидуалност .“
К.Г.Юнг