Преди около половин година, в качеството си на Председател на дружеството, представих пред УС на БОАП идеята ми да се направи серия от интервюта с по-възрастните терапевти и основатели на дружеството ни, с цел да създадем виртуални портрети на хората, посветили живота си на една кауза – разпространението на идеите на К.Г. Юнг в България. Идеята бе приета с единодушно одобрение, а задачата беше възложена на наш колега – Диана Петрова. Тя, като пишещ човек, издал поредица от книги и романи, беше гарант за качественото осъществяване на проекта „ Юнгиански портрети“.
Шест месеца по-късно първата серия от тези портрети вече е реалност. Проследявайки създаването им, станах свидетел на много вълнение, колебание, съмнение, но и въодушевление, както у интервюиращият, така и в интервюираните.
Тогава не съм си представяла, че тези интервюта ще станат и част от историята на дружеството ни. И докато умувахме в УС как точно да дадем публичност на тези интересни четива, ни сполетя загубата на проф. Надя Витанова – една важна личност в историята на дружеството ни, внасяла през годините академична структура и опитност, от които мнозина се учехме.
Днес публикуваме нейното интервю, като символичен акт на сбогуване с нея. Нека се знае и помни за нея, за начинът по който тя възприемаше света и мястото, което сама беше избрала за себе си в него.
С нашите най-искрени почести
Катерина, Йоана-Магдалена, Анжела, Маргарита и Радослав
Проф. НАДЯ ВИТАНОВА
„Терапията не е свързана само с преодоляване на психични аномалии, а с опознаване на себе си.“
Срещаме се с Надя Витанова на празник на Българската асоциация по психотерапия, където ще я наградят за принос в областта на психотерапията в България.
Изключително кратка и точна е в обръщението си към събралите се психолози.
Преподавател е в СУ, а също – и психотерапевт с професионална квалификация: юнгиански психотерапевт, музикотерапевт, психодрама групов терапевт.
Какво те доведе до юнгианската перспектива? Как реши да станеш част от програмата.
Моят интерес към аналитичната психология е още от студентството ми.
Когато с Красимира Байчинска обмисляхме как да се нарича общността, решихме тя да носи името: „Българско общество по аналитична психология“. Всички, които сме аналитични психотерапевти в Програмата, сме и аналитични психолози.
Кое е най-важното събитие в БОАП до този момент за теб?
Създаването на Обучителната програма, защото ако се върнем назад в историята – преди да имаше Обучителна програма, ние бяхме само една група по аналитична психология и под формата на групова работа коментирахме различни теми от аналитична гледна точка. Светлана Николкова работеше в психиатрията на четвърти километър и там беше осигурила зала, където да се събираме. После се срещахме в дома на Красимира Байчинска и в резултат на аналитичната насоченост на груповата работа се формира БОАП. Краси Байчинска осъществи връзката ни с Европейската общност по аналитична психология. От тогава тази съвместна работа продължава и до ден днешен.
Каква е разликата между дружеството БОАП и обучителната програма?
БОАП е асоциация и Обучителната програма е към нея, въпреки че тя се превърна във важен елемент от дейността на Асоциацията.
А какви други дейности развива БОАП?
Тя е общност със собствен живот и не само по посока на обучение. В процеса на сътрудничеството ни с Европейската асоциация се формира Обучителната програма.
Ползваш ли юнгианството в твоя терапевтичен опит с клиенти?
Аз съм аналитичен психотерапевт. Имам и други специалности като психотерапевт, но когато прилагам аналитичната психотерапия, преди всичко се придържам към аналитичната психология, която води началото си от К.Г. Юнг, както и към водещите идеи на неоаналитичната психология и психотерапия.
Преподаването или психотерапията е с по-голямо влияние над хората?
Трудно е да бъдат сравнени по значимост, но в аналитичната психотерапия по-ясно се очертава ползата за човека срещу теб. Много съдби се променят под влияние на поредица от психотерапевтични сесии.
Получи награда в БАП за общия си принос в полето на психотерапията в България.
Започнала съм от психодрамата. След това се специализирах по посока на аналитичната психотерапия паралелно с музикотерапията . Аналитичният аспект в психодрамата в теоретичен и практически план е свързан с музикотерапията и аналитичната психотерапия.
Как стигна до музикотерапията?
Обучавах се продължително време от американски специалисти, които идваха в България с тази цел под ръководството на Франсис Голдберг (до 2006 г.)
Това е извън юнгианството, нали?
Асоциацията по музикотерапия има самостоятелно развитие и свой Обучителен институт.
Била съм на твой семинар по музикотерапия на една конференция в началото на приема си. Какво е музикотерапията?
Музикотерапията е вид психотерапия също с аналитична насоченост, в процеса на която са използва благоприятното влияние на музиката върху субективното пространство на клиента.
Имаш ли любима музика?
Харесвам класическа музика.
Имате ли обучителна програма в музикотерапевтичната школа?
Да, аналогично на юнгианската общност. Към Асоциацията по музикотерапия се реализира обучителна програма, която е водещ предмет на дейността на Института по музикотерапия.
Къде откриваш своя принос в аналитичното поле?
Приносът в аналитичното поле на психотерапията е в създаването на интереса и осъзнаването на позитивното въздействие на психотерапията.
Хората те свързват с музикотерапията.
В индивидуалните сесии съчетавам музикотерапията с Аналитичната психотерапия съобразно човека срещу мен и неговите потребности.
Има ли цена, която си платила за приноса си в юнгианската перспектива?
Обучението на студентите, включени в Обучителната програма на БОАП, е по посока на водещите идеи в юнгианската психотерапия и позитивното въздействие на процеса на аналитичната психотерапия. В този смисъл преобладава удовлетворението, а не „цената”.
Има ли човек от юнгианската програма, който откровено ти липсва?
Загубата на Ерел Шалит много ме натъжи. Бяхме организирали събитие, за да почетем паметта му, но то не беше достатъчно, за да се отработи тази загуба. В юнгианската общност – в чисто терапевтичен смисъл, загубата на Ерел Шалит още не е преодоляна.
Имам предвид, че всяка загуба, свързана със смърт, е добре да бъде отработена в контекста на аналитичната психотерапия. Тогава споменът за човека остава, но вече я няма тази подтисната липса. Почти всички сме преживели смърт на близки хора и ако не се отработи загубата, тя се подтиска и действа негативно в други посоки.
Колко време е необходимо да се отработи една загуба?
Различно. Може да се посветят една, две, три сесии с различни подходи.
Как се отрази пандемията и войната на твоята практика?
По време на пандемията аз не съм спирала личните си контакти с моите клиенти.
Какви според теб са пресечните точки на юнгианството с другите психоаналитични перспективи? Тук имам предвид като психодрамата, музикотерапията, приказкотерапията, пясъчната терапия.
Пясъчната терапия е подход, а не е вид психотерапия. Същото се отнася и за приказкотерапията. Използвам „играта на пясък” като подход в рамките на аналитичната психотерапия.
Приемаш ли деца като клиенти?
Въздържам се. Освен ако не е свързано с майката, която посещава психотерапевтични сесии.
Има ли тема, в която си профилирана?
Нямам предпочитани или непредпочитани теми в работата си с клиенти. Имам предвид принципа „следвам клиента, но го ръководя в процеса”.
Юнгианството за теб допълнение ли е в психотерапията?
Психотерапията с юнгианска насоченост има собствен принос за реализирането и развитието на Психодинамичното направление в психотерапията и не може да се характеризира, като „допълнение”.
Можеш ли да разкажеш забавна случка около създаването на програмата или в твоята практика?
По принцип в психотерапията няма забавни случки.
Имаш ли приятели сред юнгианците?
Била съм близка и още съм близка с някои колеги, но това е по-скоро в професионален план.
Можеш ли да препоръчаш постюнгианска литература?
Например, Дарил Шарп с неговата книга „ Лексикон – термини и понятия по аналитична психология“.
Имам клиенти, които са и теоретично насочени и им я препоръчвам. Дарил Шарп е постюнгианец, който е добър тълкувател на юнгианската аналитична терминология. Книгата му ме привлече с добрата интерпретация, без да излиза от същността на юнгианската анализа. Същото се отнася и за приноса в аналитичната психотерапия и диагностика на Майер и Бриг от аналитичния институт в Цюрих. Това са ученички на Юнг и също могат да бъдат наречени „нео”, защото разширяват значението на съществуването на два вида психични функции: рационални и ирационални.
Имаш ли любими автори извън юнгианската литература?
За мен всяка книга си има своята значимост със специфичната си художествена и познавателна насоченост.
Коя според теб е най-подходящата възраст за приобщаване към юнгианските идеи? В условията на юнгианската програма фигурира възрастта от 26 години.
Според изследване по линия на Европейската аналитична общност това е най-подходящата възраст и началото на зрялостта, видяна като поредица от възрастови етапи. Преди това, според теорията на възрастовата периодизация, хората все още нямат трайни теоретични интереси. В този смисъл 26 години е приемлива възраст за начало на обучението по психотерапия с Юнгианска насоченост. Горна възрастова граница в периодите на зрялостта няма.
Случвало ли ти се е да разговаряш с някого и да използваш юнгиански термин? Какво мислиш за употребата на психологическа терминология и в кабинета, и извън него?
Зависи от човека. Например книгата на Дарил Шарп я донесох заради един мой клиент, който проявява интерес и към теоретичната същност на психотерапевтичния процес.
Кога приключват сесиите, как се взима това решение?
Психотерапевтичният процес е свързан с индивидуалността на клиента. Имам хора, с които работя от пет-шест години. С други – една година, когато се работи по някаква по-конкретна част от живота. Не може да се прецени предварително.
Архетипите ли са ти по-интересни, дали идеите на Юнг, свързани с алхимията или пък функциите и т.н.?
Нямам такива приоритети. Опитвам се да водя психотерапевтичния процес , съобразявайки се с индивидуалността на клиента.
А четеш ли още Юнг?
Често си правя справки с написаното от Юнг.
В оригинал ли си го чела или през преводите на български?
Преди всичко преводите на български и отчасти – на руски и английски.
Ако Юнг беше жив и имаше тази възможност да се срещнете, как щеше да протече тя?
Като шанс в живота ми.
Кое би искала да оставиш след теб като наследство за юнгианската програма?
Имам съпротива срещу нарцисизма. Затова не мога да отговоря на този въпрос.
Как се разтоварваш и хигиенизираш след работа?
Психотерапевтичната ми дейност не ме натоварва.
Имаш ли предмет, свързан с юнгианството в кабинета си?
Пясъчник и фигури с асоциативна насоченост.
Кой в българското общество, според теб, има нужда от терапевтична намеса, от анализа?
Всеки, тъй като психотерапията не е свързана само с преодоляване на психични аномалии, а и с опознаване на себе си. Необходимо е да работим върху собствената си личност, защото това е част от развитието и носи удовлетворение. Някои от моите клиенти продължават да идват все по-дълго и по-дълго, не защото имат някакви разстройства, а просто изпитват удовлетворение да опознават себе си.
Ако направиш семинар към юнгианската програма, би ли допуснала да присъстват хора, които не са част от нея?
Бих се въздържала, но може да има и изключения.
Продължаваш ли да работиш с желание?
Започнах психотерапевтичното си обучение, а след това и практиката си с хъс. Имам го и до днес, това е част от мен.
Как си представяш бъдещето на юнгианската програма? Какво би й пожелала, накъде да се развива.
Може би да има по-ясна определеност на тематичното надграждане. Има какво да се желае в тази насока – връзка и надграждане.
Идеята е чудесна.
То дори не е идея, а е принцип, който е добре да се спазва.
Защо семинарите на чуждестранните лектори са по-чести от тези на нашите? Аз лично харесвам повече семинарите на нашите лектори.
Във всеки Управителен съвет на БОАП има колега, който отговаря за тази последователност в семинарите – кои от тях са задължителни и кои могат да бъдат посещавани според индивидуалния избор.
Благодаря!
Когато излизам от кабинета на Надя Витанова, навън ръми. Тъмно е и човек може да се обърка. Но навсякъде светят нощните светлини, те не разсейват мрака особено, но очертават ясно границите на сградите. Мисля си, че Надя Витанова е изиграла именно тази роля в юнгианското общество – да очертава сградите му в юнгианския опит. Ако някой минувач случайно се обърка, тя непременно ще го попита къде отива и ще го поправи, ако не е запомнил добре наименованието на мястото. Това едва ли ще реши проблема му с достигането до целта, но определено ще реши проблема му с погрешните посоки.