Идеята за сборника „Минало-Настояще-Бъдеще“ с представителни научни доклади от национални конференции по аналитична психология 2011-2018 г. възниква известно време преди действителната публикация, а същинската работа по изданието започва към края на 2019 година, като през 2020 тече основната част от събирането на текстове, редакцията им и художественото оформление на книгата. Инициативата има подкрепата на целия управителен съвет на Българското общество по аналитична психология “К. Г. Юнг” (БОАП) – Катерина Илиева^[1], Теодора Танева^[2] и Ангел Томов^[3] – а човекът, който привежда идеята в действие, е Михаела Виденова^[4]. Съвсем малко след началото на действителната практична работа по изданието като съредактор се включва Веска Иванова^[5]. В. Иванова участва заедно с М. Виденова в тежката задача по събиране на текстовете, редакция, графично оформяне, уточняване на библиографски източници и много други непредвидени задачи, които изникват по време на съставянето на такъв сборник. Тяхната безвъзмездна работа към БОАП е движена от мотива да се положи началото на издателската дейност на юнгианското терапевтично общество. Защото с издаването на този сборник Обществото по аналитична психология се превръща официално в издател.

Импулсът на М. Виденова да се захване с това начинание идва по думите ѝ от няколко посоки. На първо място, в БОАП съществува стара традиция по подкрепа на превода на юнгианска литература: още с работата на Марина Бояджиева^[6], а по-късно и със сътрудничеството в работната група по превода на друга юнгианска книга „Вътрешния свят на травмата“ на Доналд Калшед (Калшед 2019, Леге Артис, превод Светозара Генова^[7]), идеята за която се ражда в семинарите по четене на Д. Калшед, водени от Светлана Желева^[8] и Петя Хорозова^[9]. Това и други събития създават увереност, че Българското общество по аналитична психология има способността да изведе самостоятелно издателско начинание до успешен край, още повече че издателската дейност е списана в устава му. Към онзи момент М. Виденова има и съвсем пресен опит от собствената си докторантура и опитът ѝ от научни конференции и публикации я вдъхновява в това, че първата публикация на Юнг общество като издател може да е точно сборник с доклади от национални конференции – нещо, което досега не е било предприемано, въпреки че идеята е присъствала в пространството на Обществото от някакво време. Голям вдъхновител в това се явява и научният ръководител на Михаела проф. Анатол Анчев^[10] с неговия богат опит като автор на книги, монографии и най-различни публикации, който според думите на М. Виденова „няма спирка и ако си науми нещо, ще го доведе винаги до край“. Лиезонът на БОАП с Международната Асоциация по Аналитична Психология Ангелика Льове^[11], както и нейният колега Антонио де Риенцо^[12], също окуражават публикацията; Ангелика Льове води кореспонденция с М. Виденова по време на целия процес.

Дейността по съставянето на сборника, издаването и представянето му се случва в контекста на колективни събития без прецедент: 2020 година е времето на пандемията на Ковид-19, период на глобални промени, противоречия, разделения, обществено напрежение в България, обща несигурност, които се отразяват върху психотерапевтичния процес с тревожните съдържания внесени в терапевтичното поле, но влияят директно и на самия сетинг с преминаването в режим на онлайн работа с всички предизвикателства на този формат. За Юнг общество това се отнася не само за сесиите с клиенти, но и за супервизиите, учебния процес и всички други общи събития, включително и за официалното представяне на сборника на 21.03.2021 г. На фона на ускорената дигитализация, Юнг общество положи начало на издателската си дейност с публикация на хартиен носител – формат, на който М. Виденова особено е държала: сякаш с нещо „старо“ се създава основата за нещо ново. В това настояване за материалност и избягване на дигиталния формат отеква и една от споделените обратни връзки по време на представянето на сборника: че публикацията осъществява материализирането на идеите и мисълта, превръщането им в действителни следи. Сякаш археологическата работа по намирането на докладите, за която говори М. Виденова, създава физически отпечатък от конферентни доклади, чиито невписани думи и смисъл биха се разпилели във времето и съществуването без конкретен образ. Както добави друг участник по време на официалното представяне на сборника, изданието създава историчност, думите документират, създават с това извори и библиография за други текстове, както и стимул за други търсения и дискусии. В тази връзка за В. Иванова сборникът не само предоставя възможност за връщане към текстовете и осмислянето им, но и възможността да се остане насаме с тях, да бъдеш сам в интимно пространство с идеите на авторите, което е различно от присъствието в публика при представянето на конферентен доклад, без физически отпечатък.

Официалното представяне на сборника също беше вид сборник/сбирка, която като в ритуал събра обратни връзка за изданието и пожелания за успех не само на него, но и на издателската дейност на Юнг общество. Случването на представянето въпреки пандемията, в онлайн формат направи възможно присъствието на чуждестранни гости, двама, от които се оказаха редакторите на чуждоезични списания по аналитична психология: Ангелика Льове редактор на немското списание за аналитична психология (Analytische Psychologie, Zeitschrift für Psychotherapie und Psychoanalyse) и Антонио де Риенцо редактор на италианското издание (Studi Junghiani). И Антонио, и Ангелика имаха до себе си броеве на техните списания и ги показаха на камерите. По този начин за В. Иванова списанията сякаш се поздравиха и видяха, a „орисването“ на сборника направи от представянето церемония на общността, който като да маркира прехода от едно общностно състояние в друго.

В този смисъл заглавието, предложено от В. Иванова, „Минало-Настояще-Бъдеще“ е изключително удачно: сборникът може да се схване като съдържател на физическо настояще, което пренася в бъдещето съдържания от миналото, превръщайки ги по един или друг начин в безвременни или непрекъснато настоящи. Така по думите на М. Виденова сборникът е вид отражение на това, което се е случвало в Юнг общество през годините. А В. Иванова употребява за сборника метафората на моста – не само мост между миналото и бъдещето  като измерения на времето, но и мост между хора, между обучители и ученици, тези, които са били, тези, които са днес, и тези, които ще бъдат. Особено тук е чувството, че в сборника се съдържа текстът на Фернанд Шауб^[13], който вече не е сред нас – сякаш тази публикация отдава почит на приноса му към БОАП и запазва думите му за бъдещите поколения. Автори в изданието са и първопроходците в Юнг общество: Хелга Томас, немски юнгиански аналитик, дългогодишен обучаващ и супервизор в България, както и юнгианският терапевт проф. Красимира Байчинска, юнгианският аналитик д-р Светлана Николкова, проф. Анатол Анчев и др. Бъдещето се съдържа и в други два аспекта: единият е това, че с тази първа публикация се отваря пространство – не само за други сборници; така М. Виденова си представя, че това издание проправя пътя за други публикации: за юнгиански автори от България, които да развият своя творчески потенциал и за чуждоезична юнгианска литература, която все още не е преведена. Надеждата е, че сборникът полага начало на традиция за публикуване на сборници от бъдещи национални конференции на БОАП, каквато предстои през октомври 2021. Бъдещето е заложено и в това, че изданието поставя много висок стандарт за прецизност и етичност на предстоящи издания. Текстовете са старателно подготвени, внимателно редактирани, подплатени са със стабилна библиография, включени са и множество изображения – много от които от личната колекция на авторите. Спазено е и много стриктно правило: всички текстове имат съгласие за публикация не само от страна на авторите, но при клиничните текстове и от страна на клиентите. Тази стриктна етична рамка създава еталон за по-нататъшни публикации, първото издание e на високо професионално ниво, което гарантира за спазването му и за в бъдеще.

В друго отнасяне към измерението на времето, Катерина Илиева съпостави моментът за издаване на сборника спрямо историята на БОАП, маркирайки най-важните етапи: от онзи, в който любопитните към теориите на Юнг започват да се събират в групи по интереси, през онези точки като формалното регистриране на дружеството, започването на обучителната програма, сертифицирането на първите терапевти и аналитици. Сравнението на онова време в самото начало през 90-те, когато на български е била издадена една съвсем тънка юнгианска книга, с настоящия момент, в който Юнг общество е издател и първата публикация е представена пред широка аудитория, дава представа за мащаба на постигнатото чрез доброволните безкористни усилия на толкова много посветени на аналитичната психология. Ползвайки метафората на човешкото развитие, Катерина Илиева сравни момента и с онзи крайъгълен камък на навлизането на писменото слово, сякаш това е цивилизационен скок на създаване на колективна историчност.

Като друга обратна връзка за сборника, през метафората за пространството Антонио де Риенцо сподели, че чрез такава публикация се създава място за дискусия, за споделяне на несъгласие, с други думи сборникът наистина съ-бира противоположни гледни точни, така че напълно в духа на юнгианската диалектика дава възможност да се роди нещо трето. Освен платформа за дискусия на идеи и размишления, Петя Хорозова отбеляза, че такива издания се превръщат и във възможност за калибриране на понятията, които се ползват за определени конструкти или явления – особено преводни такива, които досега не са имали еквивалент на български. Антонио де Риенцо потвърди, че такъв процес е започнал да се случва малко след издаването на италианското списание за аналитична психология Studi Junghiani. По този начин сборникът не само диференцира, осветлявайки различни страни по даден проблем чрез обсъждане, но и уеднаквява, създавайки консенсус да говорим на един език с разбираеми понятия, макар и понякога защитавайки различни тези. В този контекст, третият чуждестранен участник в представянето Андреас фон Хайдволф^[14] подчерта и важността да се чете юнгианска литература на български.

Сборникът се явява не само носител на знание в обществото на юнгиански терапевти и аналитици, но представлява и медиум в една по-широка рамка. По време на представянето М. Виденова очерта различните теми и полета, в които са положени текстовете. Статии с клинично терапевтични съдържания съжителстват с антропологични изследвания на терен и теоретични статии, което демонстрира разнообразното приложение на юнгианската мисъл. Това е предпоставка за изграждане на мостове между изследователи и специалисти в различни полета: психотерапевти и антрополози, клиницисти и теоретици. Пример за това е как статиите с предмет аналитична антропология могат да информират за феномени в колективното, които да дават насоки за индивидуалната работа с клиенти. В тази връзка М. Виденова дава примера с темата за Коледа в съня на млад мъж, което може да даде индикации на терапевта за темата на инициацията в индивидуалната история на клиента. Така сборникът е носител на търсения в обществото на интересуващите се от аналитичната психология, но би могъл да бъде ползван от други занимаващи се по-общо с хуманитаристика. Той създава точка на отнасяне за други текстове от автори практикуващи в близки или сходни психологични или антропологични дисциплини. Въпрос на време е появата на други текстове, цитиращи статии от сборника, така че той да се впише в колективното научно поле. Идеята за взаимосвързаността на текстове, които комуникират един с друг, се въплъщава сякаш още с първата статия в сборника на Ангел Томов от 2011 г., който е аналитичен прочит на приказката „Бременските музиканти“. Такъв пример е и текстът тук, който е текст за текста, рефлексия, която не би била възможна без съществуването на сборника.

В този смисъл, за М. Виденова, съществуването на сборника напомня и на колегията, че в работата с клиенти е възможно да се появи хрумването, че случаят може да бъде представен чрез винетка в публикация. И появата на такава мисъл, и актът на представяне и публикуване, биха се оказали вплетени със своите значения в тъканта на терапевтичния процес. Това би отворило възможност за обмен с клиента, който би могъл да повлияе на случая, а може би носи и идеята, че случаят не (трябва да) е само едно капсулирано в кабинета случване, а има последствия, време е да се сподели на един по-широк външен свят, защо не помагайки по този начин и на други. Така М. Виденова описва реакцията на свой клиент, с когото се свързва с молба за информирано съгласие: клиентът е бил изключително радостен, че терапевтът още го носи в ума си, като от това може да се изведат други възможно реакции – че връзката не е прекъсната, че към него има внимание, че оставя следа, че терапевтът го помни, че е видян, че неговата индивидуална история ще допринесе. Затова възможността за публикация прави възможен друг вид поглед върху терапевтичния процес, а терапевтът има възможност да види себе си и като пишещ човек.

Големи благодарности от цялото юнгианско общество следва да приемат всички онези, които допринесоха с доброволния си труд за появата на сборника – съставителят и редактор М. Виденова, съ-редакторът В. Иванова, авторите, техните клиенти и респонденти, както художника на корицата Георги Гагов, който представя три варианта, от които М. Виденова и В. Иванова независимо една от друга избират единия от тях. Това е вариантът, в който лицевата корица ни представя преплитане на три квадрата, а на задната корица фигурират вписани в кръг наложени един в друг триъгълници, които приличат на стилизиран пясъчен часовник, с кръг по средата като песъчинка хваната в настоящето, точно преди да премине от миналото в бъдещето. Тези изображения не само символизират преплитането на трите измерения време, които сборникът носи, но сякаш изобразяват и многогласието на текстовете, на авторите и клиентите, които намират израз чрез тях. Графиката на корицата носи усещането за преплитащите се психични съдържания, които напомнят за стилизирана мандала: какво по-юнгианско може да има от това изображение на концепцията за Себето, което е в основата на индивидуацията и живостта на живота.

М. Виденова сподели за учудването си, когато хваща сборника в ръцете си: той е толкова малък и лек, но едновременно с това „грандиозен“ продукт на толкова усилия – асоциацията тук би била с новородено – така лекотата и малкият формат сякаш го правят още по-ценен. Петя Хорозова споделя сходно усещане: колко малка и лека книга е сборникът и как това напомня за архетипа на детето, разгледан от Юнг, в който е въплътена идеята за малкото, което е голямо психически. Дано всеки държащ го в ръцете си усети част от това.

Купи сборника

^[1] Катерина (Ина) Илиева е председател на УС на БОАП „К. Г. Юнг“, юнгиански аналитик и терапевт, психодрама терапевт.

^[2] Теодора Танева е юнгиански психотерапевт, член на УС на БОАП „К. Г. Юнг“.

^[3] Ангел Томов е юнгиански терапевт под супервизия, член на УС на БОАП „К. Г. Юнг“.

^[4] Михаела Виденова е юнгиански психотерапевт.

^[5] Веска Иванова е обучаваща се в БОАП „К. Г. Юнг“, позитивен психотерапевт.

^[6] Марина Бояджиева беше дългогодишен преводач на К. Г. Юнг и постюнгиански автори към издателство „Леге Артис“.

^[7] Светозара Генова е юнгиански терапевт под супервизия.

^[8] Светлана Желева е юнгиански терапевт, обучител и супервизор в БОАП.

^[9] Петя Хорозова е юнгиански психотерапевт, позитивен психотерапевт, дългогодишен обучител и супервизор в БОАП.

^[10] Проф. Анатол Анчев е дългогодишен преподавател в БОАП „К. Г. Юнг“, професор в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.

^[11] Ангелика Льове е юнгиански аналитик от Австрия, главен редактор на сп. „Analytische Psychologie“.

^[12] Антонио де Риенцо е юнгиански аналитик от Италия, редактор на италианското издание (Studi Junghiani).

^[13] Юнгиански аналитик от ЮАР, прекарал последните си години като аналитик, лектор и супервизор в България.

^[14] психиатър и аналитик от Виена, лектор и супервизор на БОАП в продължение на 10 години, част от които застъпват и интервала, в който са изнесени докладите от сборника.