Международна конференция в Израел по повод излизането на книгата „Aналитична психология в изгнание: Кореспонденцията на Юнг и Ерих Нойман“
Април 24-26 2015 г., Shefayim, Израел.
извадки от доклада на д-р Лизбет фон Бенедек.
Тази конференция беше възможност да се осветли значението на връзката между Нойман и Юнг. Те се срещат за първи път в Берлин през 1933 г.; Нойман на 28 години неотдавна завършил медицинското си образование; Юнг, на 58 – международно признат. Нойман, един от най-талантливите сред учениците му, който е в състояние да се конфронтира с Юнг уверено, – включително с вътрешната си нагласа по отношение на евреите. Нойман и Юнг са кореспондирали в продължение на тридесет години – единият живеещ в Палестина след 1934 г., а другият в Цюрих и така до преждевременна смърт Нойман през 1960 г. Тези писма подчертават и политически мисли на Юнг, както и разбирането му за еврейската психология и мистицизъма.
Близо 300 души от 26 страни с ентусиазъм участваха в тази конференция.
Във встъпителното си слово, Eрел Шалит даде тон на атмосферата и обяви предизвикателството и високото ниво на презентациите. В петък вечер, всички участници бяха поканени на откриването на Шабат, който се отпразнува с Tony Woolfson и Хенри Абрамович, винаги присъстващ с неговата щедрост, гостоприемство и радост.
Организацията беше впечатляваща, атмосферата беше топла и приятелска. Презентациите бяха с рядка дълбочина и въпросите от страна на участниците свидетелстваха за дълбоките размисли върху темите.
Забележителна беше и креативността на организаторите: значимите писма, разменяни между Юнг и Нойман, бяха прочетени с талант и убедителност от двама аналитици: Пол Бруше от името на Юнг и Джон Хил от името на Нойман. Освен това, филмови откъси от „Вълшебната флейта“ на Бергман бяха коментирани от Том Кели и Дворах Кучински, съобразно схващанията на Юнг и Нойман за психиката.
Винаги ще помня пламенното желанието да разберем и да отидем, доколкото е възможно по-нататък в разбирането, на което станах свидетел по време на тази конференция. Различните, понякога противоположни гледни точки, бяха посрещани със спокойствие, както например, Мъри Стейн отговори на противоречив коментар от един от участниците, с топла усмивка: „Вашият Юнг не е моят.“