Времето за работа с една приказка е от 2 уч.ч. до 6 уч.ч., последвани от 20 мин. почивка с кафе пауза. Като програмата през първия ден включва и нощта след вечеря.

Ден 1:

2-ри септември, от 13:00 до 22:30 (8уч.ч.)

Сесия 1: Въведение в работата с приказки в юнгианска перспектива. 

Работа с приказката „Неродената мома“, от 13:00 до 18:00 с кафе пауза от 14:30 до 14:50 и 16:20 до 16:40.

Водещ: Красимира Байчинска

Тази българска приказка ни насочва към една голяма мистерия и ни изправя пред въпроса: „Кое е нероденото в нас, което трябва да открием и проявим във външния свят?“ Ще се опитаме заедно да повдигнем булото на тази загадка като разгледаме пътят на героя в търсене на любовта.

От 18:00ч. до 21:00ч. – време за почивка и вечеря.

Сесия 2: „Слънчевото дете“, от 21:00 до 22:30 (2 уч.ч.)

Водещ: Александра Найденова

Приказката изследва архетипът на лечителя и цената, която получаваме/ плащаме за работата си.

Ден 2: 

3-ти септември, от 09:30 до 17:00 (8 уч.ч.)

 

Сесия 3: „Цар Дроздобрад“, от 09:30 до 12:50 с 20мин. почивка

Водещ: Яна Монева

В приказката „Цар Дроздбрад“ дъщерята не е пожертвала бащата за задоволяване на собствените му желания, а среща искрена доброта и търпение.

Всеки екзистенциален избор е продиктуван винаги от вътрешни драматични подбуди и се разиграва външно, за да може човек да се промени и намери пътя към себе си и другия.

12:50 – 14:00 Обедна почивка

Сесия 4: „Аленото цвете“, от 14:00 – 16:30 с 20 мин. обедна почивка

Водещ: Александра Найденова

Приказката ще бъде разгледана през няколко перспективи, които разкриват развитието на анимуса/анимата в търсенето на любовта.

Сесия 5: Рефлексия и затваряне, 16:30 – 17:00

Допълнителна сесия 6 (без такса участие, но с входна такса от 5лв./човек за влизане в солните басейни): от 17:30 до 19:00

Място: Солниците – Бургас

„Приказка за солта“, водещи: Александра Найденова и Радосвета Вардева

В приказката, както може би и в света изобщо, йерархията на ценностите е обърната с главата надолу, низшето е станало висше, а висшето е прогонено. И заглавието на приказката показва как всичко ще си дойде на мястото, защото „Солта е най-скъпото“.

И в приказката, както и в реалността, нищо не се губи, и прокуденото момиче продължава своя път. Като сега това да е възможно, останала сама на света, без майка и баща, освободена от персоната на царската си природа, запазвайки духа и благородството на знатния си произход, да е призвана да намери себе си и своя път, влизайки в света на духовните преживявания. Така приказката не разказва за неволите на момичето, а за пътя, който изминава човек в своя земен живот.“ (Из Символиката на приказките, стр. 28)